Дълбока венозна тромбоза (ДВТ)

Дълбоката венозна тромбоза е кръвен съсирек във вена, разположена дълбоко в тялото ви, обикновено в крака. Потърсете лечение веднага, за да предотвратите сериозни усложнения. Лечението включва лекарства, компресионни чорапи и хирургия. Бъдете търпеливи – може да се наложи да приемате лекарства няколко месеца и да носите компресионни чорапи до две години.

Какво е дълбока венозна тромбоза?

Дълбоката венозна тромбоза (ДВТ, наричана още венозна тромбоза) възниква, когато тромб (кръвен съсирек) се образува във вени дълбоко в тялото ви, защото вените са наранени или кръвотокът през тях е твърде бавен. Кръвните съсиреци могат частично или напълно да блокират кръвотока през вената. Повечето ДВТ се появяват в долния крак, бедрото или таза, но могат да се развият и в други части на тялото като ръката, мозъка, червата, черния дроб или бъбреците.

Каква е опасността от ДВТ?

Въпреки че самата ДВТ не е животозастрашаваща, кръвните съсиреци могат да се откъснат и да пътуват през кръвта ви. Белодробната емболия (БЕ) настъпва, когато откъснатите съсиреци (емболи) заседнат в кръвоносните съдове на белите дробове. Това е животозастрашаващо състояние и изисква бърза диагностика и лечение.

Половината от хората с ДВТ в краката развиват симптоми на периодична болка и подуване, които могат да продължат месеци или години. Тези симптоми се наричат посттромботичен синдром и се дължат на увреждане на клапите и вътрешната обвивка на вените, което води до задържане на кръв. Това увеличава налягането във вените и причинява болка и подуване.

Характеристики на състоянието са:

Каква е разликата между ДВТ и повърхностна венозна тромбоза?

Повърхностната венозна тромбоза (наричана флебит или повърхностен тромбофлебит) е, когато кръвни съсиреци се образуват във вена близо до повърхността на кожата. Тези съсиреци рядко пътуват до белите дробове, освен ако не преминат първо във вените дълбоко в тялото. Лекарят може да диагностицира повърхностни венозни съсиреци с преглед, но ДВТ се диагностицира само с ултразвук.

Колко често се среща дълбоката венозна тромбоза?

Всяка година приблизително 1 до 3 на 1000 възрастни развиват ДВТ или белодробна емболия, а до 300 000 души умират всяка година вследствие на ДВТ/БЕ. Това е третото най-често срещано съдово заболяване след инфаркти и инсулти. Острата ДВТ/БЕ може да се появи на всяка възраст, но е по-рядка при деца и младежи и по-честа при хора над 60 години. Повече от половината случаи на ДВТ се случват след престой в болница поради заболяване или операция. Причината е, че по време на болничен престой човек лежи в леглото и не се движи както обикновено.

Симптоми и причини

Какви са симптомите на дълбоката венозна тромбоза?

ДВТ обикновено се образува във вените на краката или ръцете. До 30% от хората с ДВТ нямат симптоми, а понякога симптомите са много слаби и не предизвикват безпокойство. Симптомите на остра ДВТ включват:

Подуване на крака или ръката (понякога внезапно)
Болка или чувствителност в крака или ръката (може да се появи само при стоене или ходене)
Засегнатата област може да е по-топла от обикновено
Кожа, която е зачервена или с промяна в цвета
Вени близо до повърхността на кожата може да са уголемени
Коремна болка или болка в кръста (при съсиреци във вените в корема)
Силно главоболие (обикновено внезапно) и/или припадъци (при съсиреци във вените на мозъка)

Някои хора не знаят, че имат ДВТ, докато съсирекът не се откъсне и не премине в белите дробове. Симптомите на остра белодробна емболия включват: болка в гърдите, задух, кашлица с кръв, замаяност и припадък.

Важно е да се обадите на лекар или да потърсите спешна помощ веднага при симптоми на ДВТ. Не чакайте симптомите да изчезнат, защото това може да доведе до сериозни усложнения.

Какво причинява дълбока венозна тромбоза?

Следните състояния увеличават риска от ДВТ:

Наследствени (генетични) заболявания, повишаващи съсирването на кръвта
Рак и някои негови лечения (химиотерапия)
Предишна ДВТ при вас или член от семейството
Намален кръвоток в дълбока вена поради травма, операция или обездвижване
Продължително обездвижване – например дълго пътуване с кола, автобус, самолет или легнало положение след операция
Бременност или наскоро родено дете
Възраст над 40 години (но ДВТ може да засегне и по-млади)
Наднормено тегло или затлъстяване
Автоимунни заболявания като лупус, васкулит или възпалително заболяване на червата
Тютюнопушене
Варикозни вени
Прием на противозачатъчни или хормонална терапия
Централен венозен катетър или пейсмейкър
Инфекция с COVID-19

Диагностика и изследвания

Как се диагностицира ДВТ?

Вашият лекар ще извърши физикален преглед и ще прегледа медицинската ви история. Също така ще трябва да направите образни изследвания.

Изследвания за диагностициране на ДВТ

Дуплекс венозен ултразвук. Това е най-често използваният тест за диагностициране на ДВТ, тъй като е неинвазивен и широко достъпен. Тестът използва ултразвукови вълни, за да покаже кръвния поток и наличието на кръвни съсиреци във вените ви. Лекарят упражнява натиск върху ръката или крака ви по време на сканиране. Ако вената не се смачка при натиска, това може да означава наличие на кръвен съсирек. Ако резултатите не са ясни, може да се използва друг образен тест.
Венография. При този инвазивен тест лекарят обезболява кожата на врата или слабините и инжектира специално контрастно вещество чрез катетър във вените, за да се види дали има частично или пълно запушване от кръвни съсиреци. Венографията рядко се използва днес, но понякога е необходима.
ЯМР (магнитен резонанс) или MR венография. ЯМР показва изображения на органи и структури вътре в тялото. MR венографията показва изображения на вените на конкретни места. В много случаи те предоставят повече информация от дуплекс ултразвука или КТ скенера.
Компютърна томография (КТ). Това е вид рентгеново изследване, което показва структури в тялото. Лекарят може да използва КТ, за да открие ДВТ в корема, таза или мозъка, както и белодробна емболия (кръвни съсиреци в белите дробове).

Ако лекарят подозира генетично или придобито нарушение на кръвосъсирването, може да назначи специални кръвни изследвания. Това е важно ако:

Имате история на кръвни съсиреци без ясна причина.
Имате кръвен съсирек на необичайно място (напр. в вена на червата, черния дроб, бъбреците или мозъка).
Имате силна фамилна история на кръвни съсиреци.
Имате фамилна история на специфично генетично нарушение на съсирването.

Лечение и управление

Насоки за активност

Първоначално може да ви е трудно да се движите заради болка и подуване в крака, но постепенно ще се върнете към нормалните си дейности. Ако краката ви са подути или тежки, легнете с вдигнати пети на около 12–15 см, за да подобрите кръвообращението и да намалите подуването.

Допълнително:

Упражнявайте прасците, ако седите продължително време.
Ставайте и ходете поне няколко минути на всеки час, особено при дълги пътувания.
Носете компресивни чорапи до коляното. Те намаляват болката и подуването с поне 50%, ако ги носите всеки ден.
Избягвайте дейности с риск от сериозна травма.
Поддържайте добра хидратация, особено при пътуване.

Какви лечения има за хора с дълбока венозна тромбоза?

Някои пациенти могат да се лекуват в болница, други – амбулаторно. Лечението включва медикаменти (антикоагуланти – разредители на кръвта), компресивни чорапи и повдигане на засегнатия крайник. При тежки случаи може да се наложат инвазивни процедури с катетър.

Основните цели на лечението са:

Да се предотврати разрастването на съсирека и засягането на други вени.
Да се предотврати отделянето на съсиреци и преминаването им към белите дробове.
Да се намали рискът от нови съсиреци.
Да се предотвратят дългосрочни усложнения като хронична венозна недостатъчност.

Важна информация за лекарствата

Приемайте лекарствата точно както ви е предписано.
Спазвайте всички кръвни изследвания и прегледи.
Не спирайте или започвайте нови лекарства без консултация с лекар.
Консултирайте се с лекар за хранителния си режим, тъй като може да е нужно да го промените в зависимост от медикаментите.

Лечение с антикоагуланти (разредители на кръвта)

Тези лекарства забавят съсирването на кръвта, спират разрастването на съсиреците и предотвратяват преместването им. Те не разграждат съсиреци, а тялото може да ги разгради естествено с времето. В някои случаи остатъчни съсиреци може да причинят оток, но често са безсимптомни.

Има различни видове антикоагуланти: варфарин, хепарин и перорални Xa инхибитори. Лекарят ще ви препоръча най-подходящия.

Продължителността на лечението може да е от няколко месеца (обикновено 3–6) до дългосрочно, в зависимост от индивидуалните обстоятелства – например предишни съсиреци или лечение на друга болест като рак.

Най-честото усложнение от антикоагулантите е кървенето. Обадете се на лекар веднага, ако забележите лесни синини или кървене.

Компресивни чорапи

Ще трябва да носите еластични компресивни чорапи, които намаляват подуването на крака. Те оказват най-силен натиск около глезена и постепенно намаляват нагоре по крака. Носенето им ежедневно намалява болката и подуването с поне 50%. Може да се носят и повече от две години. След операция в болницата могат да се използват специални компресивни устройства за прасците, но те не се използват извън болнична среда и не са подходящи при наличие на ДВТ.

Процедури за лечение на ДВТ

Ако не можете да приемате антикоагуланти или имате съсиреци въпреки тях, хирург може да постави филтър в долната празна вена (IVC филтър). Това се прави под локална упойка чрез катетър в голяма вена на слабините или врата. Филтърът предпазва от преминаване на големи съсиреци към белите дробове, но не предотвратява образуването на нови.

Превенция

Как да намаля риска?

След ДВТ е важно да:

Ако още нямате ДВТ, но сте в риск:

Правете упражнения с прасците при продължително седене.
Ставайте и ходете на всеки 30 минути при дълги полети, или на всеки час при пътуване с кола.
Мобилизирайте се възможно най-скоро след боледуване или операция.
Приемайте лекарства или носете компресивни чорапи след операция, ако са ви предписани.
Спазвайте препоръките на лекаря.

Прогноза

Какво да очаквам при ДВТ?

Съсирекът може да се разгражда няколко месеца до година. Ще трябва да продължите с лекарствата и компресивните чорапи, докато лекарят каже друго. Може да са нужни кръвни тестове за коригиране на дозата и повторни ултразвукови изследвания.

Живот с ДВТ

Кога да се обърна към лекар?

Кажете на лекаря, ако симптомите не се подобряват или ако получавате лесно синини или имате тежки менструации.

Кога да отида в спешното отделение?

Ако имате прекомерно кървене или признаци като яркочервена кръв в повръщано или изпражнения.

Какви въпроси да задавам на лекаря?

Има много възможности за лечение, които могат да бъдат съобразени с вашето състояние. Ако ви предписват антикоагуланти, не пропускайте контролите, за да сте сигурни, че дозата е правилна.

Грижа в МЦ „Цимвол на Надеждата“

Съдовите заболявания могат да влияят върху живота ви по различни начини. Специалистите на МЦ „Символ на Надеждата“ лекуват много видове съдови заболявания, за да можете да се съсредоточите върху живота си.

Източник: https://my.clevelandclinic.org/

Дълбока венозна тромбоза (ДВТ)